РЕФЛЕКСИИ:  В „Малдорор” актьорското тяло довършва текста на спектакъла

Хронологично погледнато, моноспектакълът „Малдорор“ е продължение на търсенията на творческия екип „Метеор“. Въпреки това текстът на ”Песните на Малдорор” е начална основа и отправна точка, архетип, който би могъл да се открие във всяка тяхна акция, започвайки от „Пиеса за умиране“, като се стигне до „Пиеса за теб“. Написа за „въпреки.com” Елена Ангелова, завършила тази година Театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ.

„Песните на Молдорор“ от граф дьо Лотреамон е нелек текст. Натоварен с позицията „предвестник на авангарда“, той е наситен с болезнена образност, с дълбоко интелектуално осмисляне и емоционално преживяване. Огромно количество думи живеят в необичайни и странни съчетания в почти неузнаваем код на злото. В наратива се поражда предчувствието, че Малдорор (лирическият герой, който „говори“ тези песни) избира злото не само като естетика, но и като смисъл. Самото име „Малдорор“ идва от френските думи за лошо, зло (mal) и ужас (horror). Въпреки това злото в песните не приема очертанията на самоцел; по-скоро се насочва към концептуализирането на авторска естетика със средствата на злото като енергиен заряд. Експресията на словото се развихря в неочаквани асоциации, в богат език на образите и техните послания. Обсесиите на Малдорор се преплитат в кошмари, ужаси и мистерия. Но нека видим с какво интерпретацията на творческия екип допълва този сложен и абстрактен свят.

Премиерата на „Малдорор“ в края на септември е почти по същото време като „Пиеса за теб“, чиято премиера (отново в залата на Френския институт) беше по същото време миналата година. Тогава за първи път се запознах с работата на Ани Васева с актьорския език и това, което най-силно ме впечатли, беше неоспоримата режисьорска способност и талант да извежда докрай, да радикализира и да представя потенциала на актьорите. Ефектът е естетика на чудовищността, авторска концепция за сценичното, код за общуване с публиката чрез екстремен изпълнителски език.

Леонид Йовчев е най-запомнящият се актьор в режисьорската практика на Ани Васева. Неговата рефлективна изпълнителска природа се отличава с необичайност, усет към сарказма, силно овладяно и странно присъствие на сцената. Макар играта му в нейните представления да е всеотдайна, в „Малдорор“ енергията се покачва една идея повече. Леонид Йовчев се е сраснал със своя персонаж, направил е текста и режисурата „свои“: претопил е изцяло границите между текст, режисьорска интерпретация и актьорско изпълнение в едно цялостно преживяване. В огромна степен самият текст предразполага към подобен изход. С малко въображение текстът на „Песните на Малдорор“ би заприличал на монодрама, на продължителен монолог на лирическия герой Малдорор. Оттук стъпката към моноспектакъл е повече от адекватна и благодарение на богатата изразност в актьорската игра (която полага нов пласт на интерпретация на текста) това решение категорично се отдръпва от илюстративното „поставяне“.

Тук бих определила работата на целия екип с текста „Песните на Малдорор“, залегнал в тяхната идейна платформа години наред, като резултат от дългогодишен процес. Фрагменти от Лотреамон съществуват и в „Пиеса за умиране“, спечелила широко критическо признание. Случващото се в представлението „Малдорор“ би могло най-просто да се обясни с действието „даване на телесност на текста“.  Леонид Йовчев е тялото, в което думите на Лотреамон се съсредоточават, за да приемат физически форми и очертания. Най-любопитна е интеграцията на движенческите интермедии в моноспектакъла – моменти, в които тялото на изпълнителя продължава нишката на текста. Макар и през цялото време физиката на Леонид Йовчев да е ангажирана с експресия, в отделни епизоди движението е доминиращ елемент. Поставено в екстравагантна позиция на дискомфорт, мобилизирано в пристъпи на чести разтърсвания или вкаменено в статичност, тялото във физическата партитура на Леонид Йовчев довършва текста на представлението. Често тези пластически действия конструират смисъл. Например, актьорът изрича едно, но с жестовете си подсказва друго и  най-ценно е противоречието между тези два акта, изпълнени в едно и също време, но казващи различни неща.

Експресивен като звучене, радикален и агресивен, моноспектакълът „Малдорор“ предизвиква не само любопитство, но и възхищение към актьорската свръхспособност за интерпретация. Може би известен недостатък е немалкото количество текст, съчетан с висока скорост на изговаряне, при което често пъти не се чуват ясно думите и някои изречения остават неразбрани. Но въпреки това неудобство, драматургичната линия на представлението е сигурна и ясна, а преходите между песните са отчетливи и ловки. Поставянето на текста от Лотреамон /превод на изключителния Стефан Гечев/ от екипа на „Метеор“ е акт, съпътстван както с отговорност, така и с вдъхновение. Той споделя визията на своите създатели за радикален подход в театъра с оригинален и съвременен авторски почерк. ≈

Текст: Елена Ангелова

Снимки: Боряна Пандова - архив на продуцията